12 июн. 2021 г., 16:40

Ти

403 0 2

Ти си вопъл в пустиня.

Изгаряш ме като жарава. 

Аз. 

Аз съм писмо в бутилка. 

Откриваш ме. 

Ние. 

Ние сме пясък в океана. 

Непрогледни.

Ние сме море от стон в примирие. 

Наследихме богатство от Всемира.

Бродихме на сън и на яве, 

За да открием смелостта. 

Да бъдем вечни и пробудени,

В опиянението на мечтите ни. 

Сбъдвам твоята мисъл, 

А ти си вопъл в море. 

Пустинята стана на жар

От очите ти парещи.

Ела.

В очите на илюзията, 

Че има други, 

Освен мен и теб. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Adriana Zhelyazkova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...