Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи.
Къде беше ти,
когато изплаквах очите си аз?
Къде беше ти,
когато броях пътя до последния час.
Сега съм сама,
чакат ме да отида на много места,
но в мен е мъгла.
Желания няма във мойта глава ,
а само жестоката пустота,
която остана след теб.
© Станислава Костадинова Всички права запазени