abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
23.10.2006 г., 11:43 ч.

ТИ!!! 

  Поезия
700 0 3
Студен си като айсберг празен.
Жесток си като сянка черна.
Понякога ледът ми е така омразен
и пазя се от него, винаги на топлината верна.
Ти в себе си събрал си слънце цяло.
И галиш ме със парещи лъчи.
Понякога си мойто огледало,
но погледна ли във него, всичко ми горчи...
Със теб сме най-различни на света.
А всъщност сме еднакви, аз разбрах.
Във нас събрани злоба, болка, доброта.
Ти не си за мен, но си мой - не ме е страх!
Така безумно ти ме нараняваш...
Но щом съм с теб, съм най-щастлива!
Обичаш ме и мразиш ме, обиждаш, укоряваш,
но с теб усещам пак, че дишам и съм жива!!!
Искам те до дъното на своята душа.
И всяка част от мене те желае!
Със теб боли ме, но не искам аз да се спася...
Аз искам с теб да съм, докато сам поставиш края...
Какво е вътре в мене, ти не знаеш!
Така си силен и така раним...
Обичаш ме, но с мене си играеш.
За мен си като наркотик - убийствен, но любим...
Потъвам аз към дъното като глупачка,
но не искам и не мога днес да спра.
Без теб не мога да направя нито крачка.
И цялата съм в рани, но без тебе ще умра...
Изгубена, зависима и пристрастена.
Разпъната на кръст от болка и сълзи.
Безумно днес боли ме, но не съм и уморена...
Със сетни сили искам с мене да си ти!!!
Болката, която причиняваш...
Начинът, по който ме докосваш...
Щом целунеш ме, аз полудявам,
губя се - така ме омагьосваш...
Целувките ти сладки ме болят
и режат устните ми като нож, ала искам да са само мои!
Местата, на които ме докосваш и след теб горят,
но зависима съм аз от теб - ти си ледената зима, летният ми зной...
Искам винаги от теб да ме боли.
Искам още дълго да ме нараняваш.
Но, по дяволите, тази болка сладка е, не ми горчи...
Ти мой си и не си, разплакваш ме и ме влудяваш...
Когато видя те, сърцето ми забива,
в очите ми изгряват хиляди звези.
Със тебе само щастието откривам,
със тебе само аз обичам да боли...
Едно докосване и съм така смирена.
Една целувка и в краката ти се свличам.
Харесва ми от теб да бъда наранена...
Харесва ми, защото те обичам!!!
Ти ми даваш всичко и всичко ми отнемаш.
Не зная аз, защо без теб не мога...
И всяка част от мене ти превземаш,
ти не просто си любов, за мен си дрога...
Кълна се, по-щастлива аз не съм била!
Остани със мен, научи ме как да страдам!
Със теб политам, ти ми даваш пак крила,
със тебе само чак до дъното аз падам...

© Петя Терзийска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За мен хората се нараняват, дори и когато се обичат - и именно това, че успяват да издържат болката и да преодолеят всички препятствия е сигурният признак на това, че се обичат Благодаря искрено за съветите!
  • Искрени благодарности! Радвам се, че оценката не е моментално 6, защото сама зная, че има какво още да се иска
  • Малко трудно успявам да намеря подходящи думи за това произведение! Мисля си, че е необходимо едно добро себепознаване и поглед към собствената душевност, за да се роди това! Което е много похвално за авторката, имайки предвид възрастта и нагласите на нейните връстници! Браво! Моята оценка е 5
Предложения
: ??:??