* * *
На Данчо
Ти беше с четири години по-голям,
а сега си само с две.
След още две ще сме връстници.
И докато си по-голям,
вдъхни ми вяра във живота.
Защото обичаше и беше обичан.
А аз?
Какво съм...
Празен лист,
върху който ме е страх
да започна да пиша,
да не направя петно.
11 декември 1988 г.
гр. Търговище
© Надежда Маринова Всички права запазени
Прегръдки, Наде!