* * * Ти беше...
* * *
На Данчо
Ти беше с четири години по-голям,
а сега си само с две.
След още две ще сме връстници.
И докато си по-голям,
вдъхни ми вяра във живота.
Защото обичаше и беше обичан.
А аз?
Какво съм...
Празен лист,
върху който ме е страх
да започна да пиша,
да не направя петно.
11 декември 1988 г.
гр. Търговище
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени