НА ВАС ЖЕНИ - РОДНИНИТЕ НА... БОГ!
(ЧЕСТИТ ПРАЗНИК)
(По Дан Кларк)
Едно момиченце на седем,
стоеше пред витрина чиста,
обувчици красиви като... Едем,
грееха като... мъниста...
Детенцето с окъсаната дрешка
гледаше ги - мигаше с очи,
хората го гледаха с насмешка,
а то, мечтае и... мълчи...
Една жена, излизайки от входа,
видя детето и... разбра,
че тез обувчици на мода
грееха във детската душа...
Прегърна го и влезе в магазина,
плати ги с няколко... "трохи"
И преди да си замине,
детето я попита със очи...
- Леличко, ти... Бог ли си? -
думички така невинни...
- Не! Аз... негово дете съм!...
- Аха... прошепна то:
Знаех си, че сте... роднини...
© Валентин Желязков Всички права запазени
с обич и възхищение, Валентин.