Ти чу молбата ми
Ти чу молбата ми
Далечно небе, ти чу ми молбата.
Ти винаги си щедро за мен.
Поисках ти щастие, ти ми изпрати.
Защо после за миг го отне?
Не стигна времето да го усетя.
Всичко беше като летен сън.
- Желая те! - в две очи прочетох,
а беше нощ и тъмно беше вън.
Когато се събудих, беше тихо,
толкова тихо, сякаш оглушах.
В далечината чайки прелитаха
и утрото издигаше снага.
Слънцето с усмивка приятелска
ми прошепна: Желая те! - пак.
Доверих се на топлите ласки,
в очакване да дойде нощта.
Ти чу молбата ми, далечно небе.
Всеки ден ти шепнех - Благодаря!
Но защо за миг ти всичко ми отне?
Двойно по-самотна съм сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
