Ти, единствена...
Ти, единствена...
Ти, единствена,
която влезе в мислите ми,
превзе тялото и желанията ми...
Ти единствена оставаш в спомените ми...
Носиш се в думите ми - като ноти
по петолинието на моята съдба.
Играеш, изпълняваш
- оглеждаш ме и си тръгваш
като вятъра, преминал ненадейно
през косите ти,
докато тъй нежно пееш...
Ти, единствена оставаш...
... оставаш като ода,
невъзпята във сърцето ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
