Ти  и  Аз

В косите с цвят от Пролетта

поръсих те със цветни багрила,

пропити с красота и нежност.

Целувка със невинността,

обична, чакаща по детски.

Засипах те с дъжд от цъфнали пера

и стопли ме във твоите крила.

Със Лятото изгаряхме в страстта.

Горящи пламъци във огнена одежда

прегърнаха ни в жареща надежда.

Потънали и сляли  се със вечността.

Греховна плът, изригващ слънчев цвят.

Не спирахме във любовен глад.

                                     Ти и Аз,

отдали се на летния екстаз .

                    *****

Падащо листо ни спря,

рееше се с вятъра на Есента,

в пъстротата с  цветни багрила.

Нима не сме във вечността...

Пихме в райска щедрост -

богатство, сладост, вечност,

дар, донесен ни с любовта,

а в сърцата ни мъка, суета.

Дърветата с оголените клони

оголиха и нашите души.

Ти и Аз се гледахме без глад,

забулени от Зимен хлад.

Първата снежинка разтопи

застиналата топлина,

а зимни ветрове и преспи

стелеха безразлична хладина.

                    *****

Откъсвам се с угаснал пламък,

сърцето ми от студ сковано,

премръзнало във леден камък.

А Ти си остани, макар и рано.

И нека в спомени мечтаеш,

в тлеещ огнен пламък.

В студена мъка се терзаеш.

И търсиш моя образ в пепелта,

във очакване на Пролетта

и питаш се, не знаеш...

Дали ще бъда тази самодива,

красива, нежна, мила,

горяща с тебе в страстта.