Ти и Аз
Ти и Аз
В косите с цвят от Пролетта
поръсих те със цветни багрила,
пропити с красота и нежност.
Целувка със невинността,
обична, чакаща по детски.
Засипах те с дъжд от цъфнали пера
и стопли ме във твоите крила.
Със Лятото изгаряхме в страстта.
Горящи пламъци във огнена одежда
прегърнаха ни в жареща надежда.
Потънали и сляли се със вечността.
Греховна плът, изригващ слънчев цвят.
Не спирахме във любовен глад.
Ти и Аз,
отдали се на летния екстаз .
*****
Падащо листо ни спря,
рееше се с вятъра на Есента,
в пъстротата с цветни багрила.
Нима не сме във вечността...
Пихме в райска щедрост -
богатство, сладост, вечност,
дар, донесен ни с любовта,
а в сърцата ни мъка, суета.
Дърветата с оголените клони
оголиха и нашите души.
Ти и Аз се гледахме без глад,
забулени от Зимен хлад.
Първата снежинка разтопи
застиналата топлина,
а зимни ветрове и преспи
стелеха безразлична хладина.
*****
Откъсвам се с угаснал пламък,
сърцето ми от студ сковано,
премръзнало във леден камък.
А Ти си остани, макар и рано.
И нека в спомени мечтаеш,
в тлеещ огнен пламък.
В студена мъка се терзаеш.
И търсиш моя образ в пепелта,
във очакване на Пролетта
и питаш се, не знаеш...
Дали ще бъда тази самодива,
красива, нежна, мила,
горяща с тебе в страстта.
© Ванина Константинова All rights reserved.
