Ти и аз
Нявга сравнявах те
с Коста Цонев -
бяхте ти и той.
Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце.
Вървеше тихо, с финес,
а земята трептеше.
А какво си сега -
трудно бих те описала.
Аз просто си бях, АЗ.
Непокорно, но вечно
смирено момиче.
Обичащо вярно и тихо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.