Jan 27, 2012, 12:47 PM

Ти и аз

2.4K 0 15

Нявга сравнявах те

с Коста Цонев -

бяхте ти и той.

Нявга не говореше много,

говореха твойте ръце.

Вървеше тихо, с финес,

а земята  трептеше.

А какво си сега -

трудно бих те описала.

 

Аз просто си бях, АЗ.

Непокорно, но вечно

смирено момиче.

Обичащо вярно и тихо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разхождам си се из сайта, да прочета нещо хубаво и смислено,
    а попадам на това... стоп... замислям се...
    И се убеждавам в следното. В основата е базата от мисловност и знания,
    над която трябва човек да надгражда. Разбирам всеки искащ нешо да напише,но не разбирам онзи който нищичко не казва или поне не провокира замисъл, какво всъщност иска да каже!
    С ярки образи от българската култура не бива несериозно споделяне
    на доказано ярка арена за споделяния...
    Ако така да го наречем...
  • Минка, благодаря !
  • Аз- ти си била себе си!Лош или добър стих това е твоя рожбица!Вградила си Цонев в стихотворението!Ти също имаш сърце!Обичай не воювай със себе си!Поздрав!
  • Пер, не Ви познавам.Но ето станахте ми симпатичен с вашето откровение
    и искреност.Дори ме описахте точно.Току що ми вдигна кръвното и аз го ръфнах.Нарекъх го старче.Пер,благодаря че срещнах толкова ревностен писател.Аз нямам тези претенции.Ще се радвам, ако пак някога ми драснете
    някой ред.
    Идеми Дойдеми,значи съм на поправителен.На есен с песен.Моя изпит съм го взела много отдавна, вече съм на финала.Благодаря, че срещнах такива сърцати хора.Бъдете винаги такива.Значи, че в България са останали и истински хора.
    сърцати хора.
  • Връщаме са на първия въпрос на Дора Павлова. И на Вашия отговор. Това обяснява всичко. Повечето от изречените глупости на този свят са плод на нетърпение да се каже каквото и да е било, без да се обмисли казаното...
    И продължавате да давате прибързани отговори. Превърнал се е в старче? А къде бяхте Вие, защо му позволихте да се превърне? Замислете се! Дали не се превърнал в такъв, точно защото Вие сте търсела в него Другия, но не сте го намирала и той вътрешно го е усещал?

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...