Ти и Аз
Аз съм огън, а ти си лед,
как ли двама да живеем!?
Все ще дойде нечий ред
да се стопи или изтлее.
Ти си нощ, а аз съм ден,
стоим на залез разстояние.
Но падне ли нощта в любовен плен,
денят изтрива нейното сияние.
Аз съм миг, а ти стрелка,
гониш моето безвремие.
А времето отлита на часа,
изгубва свойто мигновение.
Ти си зима, аз съм лято
и между нас е есента.
Всичко е за нас сезонно кратко,
изживяно в сън или мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
