Аз съм огън, а ти си лед,
как ли двама да живеем!?
Все ще дойде нечий ред
да се стопи или изтлее.
Ти си нощ, а аз съм ден,
стоим на залез разстояние.
Но падне ли нощта в любовен плен,
денят изтрива нейното сияние.
Аз съм миг, а ти стрелка,
гониш моето безвремие.
А времето отлита на часа,
изгубва свойто мигновение.
Ти си зима, аз съм лято
и между нас е есента.
Всичко е за нас сезонно кратко,
изживяно в сън или мечта.
© Росица Димова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
