Ти и морето
Дали ще търсиш пътища обратни...
На пясъка из лепкавия скут
ще спиш с морето (онзи стар развратник,
не дал и ден общополезен труд)...
Как дръзко ще предлага свойто рамо,
в комлект с легло и синкав балдахин
и само, ако му откажеш само,
ще дъхне хлад от погледа му син...
ще вдигне шум из тъмното до Бога,
додето падне на брега в несвяст...
А аз, подал отвън ухо, ще мога
да чуя страховития му глас,
потрепващ от копнеж или обида...
А край скалите остри, малчуган
сърцето му - красива празна мида -
ще зачовърка с хищническа длан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Много е хубаво произведението.
