Отлетя цвета

от всички плодни дръвчета.

И те се огледаха

самотни и голи.

Кой ще им помогне сега

при тия грозни неволи?

Земята реши да зарадва

всички малки момичета

и всички малки момчета.

Нека радостно да тичат

с малките си крачета.

За това плод подари

на всяко дръвче.

Череши прекрасни

като кръв червени,

кайсии уханни

искрящи в оранж,

сини свежи сливи

и зелени ябълки

просто за меланж.

Баби и майки ахнаха:
„Как с толкова плод

ще можем да се справим?

Освен ръкави да запретнем

и зимнина да направим.“

И замириса накратко

на черешов конфитюр,

на сливов и ябълков мармалад

и на кайсиево сладко.

Такава е нашата

родна майка Земя.

Нищо не и се свиди.

Стига човек да си знае

как да я опази

и къде му е мястото.

Тази земя,

тровена с химикали,

заравяме в нея пластмаси,

с бомби я трошим

и когато горко плаче,

правим обидни гримаси.

Земята наистина е жива.

На колене пред нея

и пръстите си в нея заровете –

ще чуете звука

на туптящото й сърце

и на дедите гласовете.

Не вярвате ли?

Просто проверете.

А кой убива

собствената си майка?

Ти можеш ли да помогнеш?

Сам за себе си реши.

Ти от кои си?