Ти, Който...
Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак…
И пиеше след него пак сълзи морето, клетото...
Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
на сцената не си разпоредил да съм звездата.
Талантите зарових аз сама, безотговорно…
И после неизбежно бе дълга си да изплащам -
превърната на просяк, в отчаяние и горест...
Но може би така си излекувах суетата.
Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
за мене си приготвил незабележима роля -
да бъда пеещ глас на любовта, докрай разтворил
прегръдка топла за сърцата зъзнещи и голи…
А Ти, накрая спуснеш ли завесата отгоре,
не ме оставяй в тъмното! При Теб вземи ме, моля Те!...
Албена Димитрова
1.7. 2017.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
