8.02.2007 г., 18:43

Ти, който уби любовта ми

1.7K 0 5
Колко дни и колко нощи
чакам теб, чакам още
да прекрачиш моя праг,
аз чакам най-големият си враг.

Ти, който уби любовта ми,
ти, който развали съня ми,
ти, който провали живота ми,
ти си този, който обичам.

Ах, колко искам при мен да се върнеш
и силно да ме прегърнеш.
Аз слушам само сърцето,
а не сълзите по лицето.

Прощавам ти за всичко,
за болката, сълзите,
но не ти прощавам
за мечтите разбити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами да ти кажа и аз съм така от около 3 години, но просто сега го осъзнах и се мъча да продължа напред.Не знам как аз самата се сдържам да не мисля все за него като той е с мен поне 6 часа всеки ден...
    Четох нещата ти и ми харесаха...Поздрави!
  • Отново приятно изненадан !
  • страхотно е!!!
  • Мдаа и на мен ми харесва много. Но така е, личи си, че е написано с чувство.
  • И това ми хареса!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....