Ти, кралице на цветята

В душа - разплакана камбана,

в душа, изгаряща от жад,

последен дих - един остана,

сиротен дих, посърнал млад.

Ти, кралице на цветята,

във утринни зари пламтиш

и с цветовете на дъгата

във нежни пориви гориш.

С дъха на розата омайна

ухаят свилени коси,

усмивка трепетна, сияйна,

потрепва в бисерни очи.

А тънка снага-трепетлика

се кърши, вие и сияй

кат росна китка в градинка

в утрото на слънчев май.

В душата-траурна камбана,

в душата, изгоряла в ад,

последен дих веч не остана -

несретен дих, посърнал  млад.

Ти, царице на цветята,

сияеш в пурпурни лъчи

и капчиците на росата

припламват в твоите очи.

О, нека вечно да сияе

лика ти в мека светлина,

дъхът ти сладко да  ухае

на горски цъфнали цветя...