В душа - разплакана камбана,
в душа, изгаряща от жад,
последен дих - един остана,
сиротен дих, посърнал млад.
Ти, кралице на цветята,
във утринни зари пламтиш
и с цветовете на дъгата
във нежни пориви гориш.
С дъха на розата омайна
ухаят свилени коси,
усмивка трепетна, сияйна,
потрепва в бисерни очи.
А тънка снага-трепетлика
се кърши, вие и сияй
кат росна китка в градинка
в утрото на слънчев май.
В душата-траурна камбана,
в душата, изгоряла в ад,
последен дих веч не остана -
несретен дих, посърнал млад.
Ти, царице на цветята,
сияеш в пурпурни лъчи
и капчиците на росата
припламват в твоите очи.
О, нека вечно да сияе
лика ти в мека светлина,
дъхът ти сладко да ухае
на горски цъфнали цветя...
© Христо Оджаков Все права защищены