28 окт. 2008 г., 21:54

Ти, кралице на цветята

696 0 0

В душа - разплакана камбана,

в душа, изгаряща от жад,

последен дих - един остана,

сиротен дих, посърнал млад.

Ти, кралице на цветята,

във утринни зари пламтиш

и с цветовете на дъгата

във нежни пориви гориш.

С дъха на розата омайна

ухаят свилени коси,

усмивка трепетна, сияйна,

потрепва в бисерни очи.

А тънка снага-трепетлика

се кърши, вие и сияй

кат росна китка в градинка

в утрото на слънчев май.

В душата-траурна камбана,

в душата, изгоряла в ад,

последен дих веч не остана -

несретен дих, посърнал  млад.

Ти, царице на цветята,

сияеш в пурпурни лъчи

и капчиците на росата

припламват в твоите очи.

О, нека вечно да сияе

лика ти в мека светлина,

дъхът ти сладко да  ухае

на горски цъфнали цветя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...