Влезни в мен, самота,

оставих отворена входната врата.

Да влезеш тихо и до мен да приседнеш

Да се отпуснеш, да се облегнеш.

Викни с теб и така познатата тъга. 

Викни я и ми покажи как се трие дъга.

Как затваряш очи и виждаш само тъмнина,

а не картини, събрали прах и избледнели от светлина. 

Ела, до мен се настанявай.

Спокойно, не се притеснявай,

винаги си добре дошла

в моята така ранима душа.

Хвани ми ръката и недей да я пускаш,

обещай да не ме напускаш.

С теб ще си видя края. 

Дори без да го пожелая.