Ти ли си онзи мъж?
Ти ли си онзи мъж - пълноводна и смела река,
дето подкова за щастие носи - да я чукне на прага,
онзи - мило сервиращ с усмивка кафе в утринта...
Ти ли си звездния лъч, скрит в любовния жезъл на мага?
Ех, къде ли не търсех прегръдки, уют, топлина,
дори на сърца да отворят със смелост почуках,
много пантофки изтърках от танца до сутринта,
но единствено чувах плачът на дъжда - като сълзи, в олука!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
