Ти ли си онзи мъж?
Ти ли си онзи мъж - пълноводна и смела река,
дето подкова за щастие носи - да я чукне на прага,
онзи - мило сервиращ с усмивка кафе в утринта...
Ти ли си звездния лъч, скрит в любовния жезъл на мага?
Ех, къде ли не търсех прегръдки, уют, топлина,
дори на сърца да отворят със смелост почуках,
много пантофки изтърках от танца до сутринта,
но единствено чувах плачът на дъжда - като сълзи, в олука!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
