Ти май ми обеща да ме обичаш
Ти май ми обеща да ме обичаш
Ти май ми обеща да ме обичаш,
но всъщност май далеч не бе готов.
От думите си бързо се отричаш
и хукваш след пореден порив нов,
аз зная. Всичко зная. Но едва ли
характерът ти лош ще променя.
Дори скована нощем от кошмари,
аз името ти тихо пак шептя.
И денем пак ликът ти съзерцавам.
Очите – изумруди сред мъгла,
да гледам в тях безмълвно ме заставят,
заливат ме с поток от светлина.
И зная, че измама любовта е,
че силно ще боли в един момент,
но тук съм и те искам, и това е!
Обичам те... и ти обичай мен.
© Яна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
В интерес на истината може би наистина клишетата са му дошли леко в повечко на това стихотворение
Благодаря за идеята, Елена, може би ще променя завършека впоследствие 
Поздрави! -
Според мен пишеш много добре, а това стихотворение е малко по-слабо от други твои неща, Яна. Темата е твърде експлоатирана и можеше да бъде разгърната по-интересно,погледната под друг ъгъл, за да не напомня на други подобни стихотворения.
И ти ме мамиш тихо, и аз зная,
но кой се влюбва в истински неща?
Сега и тук те искам, а накрая -
да съди Господ нашите дела.
Просто идейка за финал Пак малко банално идва, ама толкова си мога
-
Благодаря, че коментирахте
-
Любовта била сляпа
Като цяло ми хареса, само финала някак ми е елементарен.
С най - добри чувства, Яна
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
