Ти май ми обеща да ме обичаш
Ти май ми обеща да ме обичаш
Ти май ми обеща да ме обичаш,
но всъщност май далеч не бе готов.
От думите си бързо се отричаш
и хукваш след пореден порив нов,
аз зная. Всичко зная. Но едва ли
характерът ти лош ще променя.
Дори скована нощем от кошмари,
аз името ти тихо пак шептя.
И денем пак ликът ти съзерцавам.
Очите – изумруди сред мъгла,
да гледам в тях безмълвно ме заставят,
заливат ме с поток от светлина.
И зная, че измама любовта е,
че силно ще боли в един момент,
но тук съм и те искам, и това е!
Обичам те... и ти обичай мен.
© Яна All rights reserved.
Благодаря за идеята, Елена, може би ще променя завършека впоследствие 
Поздрави!
