Ти май ми обеща да ме обичаш
Ти май ми обеща да ме обичаш,
но всъщност май далеч не бе готов.
От думите си бързо се отричаш
и хукваш след пореден порив нов,
аз зная. Всичко зная. Но едва ли
характерът ти лош ще променя.
Дори скована нощем от кошмари,
аз името ти тихо пак шептя.
И денем пак ликът ти съзерцавам.
Очите – изумруди сред мъгла,
да гледам в тях безмълвно ме заставят,
заливат ме с поток от светлина.
И зная, че измама любовта е,
че силно ще боли в един момент,
но тук съм и те искам, и това е!
Обичам те... и ти обичай мен.
© Яна All rights reserved.