Ти май си като вятъра
Идваш и си отиваш
Буря безспирна в моя живот
Отнасяш дъхът ми след теб
И само порой от капчици зов
Правят светът ми да спира
Днеска си тук, утре си миг
Кръговрат от радост и болка
Нестихващ утринен бриз
Събуждащ сънят ми с роза
Ще спреш ли буря да бъдеш
Не спирай, ти си вълна
На гребенът твой ще заплувам
Намирайки свойта съдба
Намирайки пътя от капки утъпкан
От вятъра клони сплели ръце
Спреш ли, светът ще замлъкне
Безмълвно ще бъде и мойто сърце
© Никола Йорданов Всички права запазени