Feb 3, 2013, 4:23 PM

Ти май си като вятъра

  Poetry » Love
642 0 0

Ти май си като вятъра

Идваш и си отиваш

Буря безспирна в моя живот

Отнасяш дъхът ми след теб

И само порой от капчици зов

Правят светът ми да спира

Днеска си тук, утре си миг

Кръговрат от радост и болка

Нестихващ утринен бриз

Събуждащ сънят ми с роза

 

Ще спреш ли буря да бъдеш

Не спирай, ти си вълна

На гребенът твой ще заплувам

Намирайки свойта съдба

Намирайки пътя от капки утъпкан

От вятъра клони сплели ръце

Спреш ли, светът ще замлъкне

Безмълвно ще бъде и мойто сърце

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...