В празната стая на мойта душа,
свети прозорче, трепти светлинка,
там спомен тъгува обвит в тишина,
проблясва тихо самотна сълза.
Помня първото твое: "Обичам те!",
тихият ти и плътен глас,
косите ми разпилени, закичени,
с дъхав пролетен цвят.
Помня очите ти, как гледаха,
в моите с безмълвен зов,
ръцете ти как взимаха
и пълнеха шепи с любов.
А сега в душата ми пуста,
спомена самотен шепти,
няма те, ненужни са чувствата,
липсваш ми и сърцето боли.
Ти ме чакай, недей ме забравя,
аз бързам към тебе в дъжда,
идвам по-стара и бяла,
сива маска, в безцветна дъга.
Без дъх към тебе ще тичам,
ще те прегърна и ще мълвя,
как ми липсваш и те обичам,
а ти подари ми света.

.