25 сент. 2021 г., 13:24

Ти ме чакай

768 0 0

В празната стая на мойта душа,
свети прозорче, трепти светлинка,
там спомен тъгува обвит в тишина,
проблясва тихо самотна сълза.
Помня първото твое: "Обичам те!",
тихият ти и плътен глас,
косите ми разпилени, закичени,
с дъхав пролетен цвят.
Помня очите ти, как гледаха,
в моите с безмълвен зов,
ръцете ти как взимаха
и пълнеха шепи с любов.
А сега в душата ми пуста,
спомена самотен шепти,
няма те, ненужни са чувствата,
липсваш ми и сърцето боли.
Ти ме чакай, недей ме забравя,
аз бързам към тебе в дъжда,
идвам по-стара и бяла,
сива маска, в безцветна дъга.
Без дъх към тебе ще тичам,
ще те прегърна и ще мълвя,
как ми липсваш и те обичам,
а ти подари ми света.


.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...