25 сент. 2021 г., 13:24

Ти ме чакай

764 0 0

В празната стая на мойта душа,
свети прозорче, трепти светлинка,
там спомен тъгува обвит в тишина,
проблясва тихо самотна сълза.
Помня първото твое: "Обичам те!",
тихият ти и плътен глас,
косите ми разпилени, закичени,
с дъхав пролетен цвят.
Помня очите ти, как гледаха,
в моите с безмълвен зов,
ръцете ти как взимаха
и пълнеха шепи с любов.
А сега в душата ми пуста,
спомена самотен шепти,
няма те, ненужни са чувствата,
липсваш ми и сърцето боли.
Ти ме чакай, недей ме забравя,
аз бързам към тебе в дъжда,
идвам по-стара и бяла,
сива маска, в безцветна дъга.
Без дъх към тебе ще тичам,
ще те прегърна и ще мълвя,
как ми липсваш и те обичам,
а ти подари ми света.


.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...