В празната стая на мойта душа,
свети прозорче, трепти светлинка,
там спомен тъгува обвит в тишина,
проблясва тихо самотна сълза.
Помня първото твое: "Обичам те!",
тихият ти и плътен глас,
косите ми разпилени, закичени,
с дъхав пролетен цвят.
Помня очите ти, как гледаха,
в моите с безмълвен зов,
ръцете ти как взимаха
и пълнеха шепи с любов. ...