30.06.2006 г., 19:17

Ти Ме Научи

1.4K 0 1
ТИ МЕ НАУЧИ

Ти ме научи да обичам
Сякаш те нямах преди
Сякаш нямах очи
Да те видя
Да те докосна и да се променя
Да видя своята светла страна
Ти ме направи да дишам
Ти ме направи светлина

Ти ме научи да не лъжа
Сякаш сърцето кървеше
При всяка заблуда
Обичах до полуда
Да бъда някой друг
Да бъда глас , но без звук
Да лъжа себе си , че всичко е наред
Но тогава срещнах теб

Вече не ми пука , дали всичко знам
Вече никога няма да бъда сам
Защото се появи и ти

Ти ме научи да усещам
Сякаш бях камък преди
Сякаш нямах сърце и очи
За нещата от света
Неспокойно да спя
Да науча себе си да живея
Да имам за какво да копнея
Ти ме направи да дишам
Ти ме направи светлина

Вече не ми пука , дали всичко знам
Вече никога няма да бъда сам
Защото се появи и ти


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е лошо,но някак си това "вече не ми пука",знам ли,малко не се вързва.Но пък "При всяка заблуда
    Обичах до полуда" е хубаво.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...