Ти ме откърми
Ти ме откърми във нежност.
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите.
Разсипано звездно светило.
На ръце ми поднесе мечтите,
всичкото било-небило.
Ти ме откърми във щастие.
Трудното щастие на светците.
В бури и във нещастия
право да гледам в очите.
Ти ме откърми през Пролет.
Аромат на цъфтяща градина.
Свеж и омаян за полет,
заедно с Отца и със Сина.
Ти ме откърми със ласка
и на ръце ме понесе.
Нежно, кротко и властно
Духът във мене воскресе!
Ти ме откърми, бе Отче!
Всяка ми стъпка следеше.
Писмата ми, моят почерк,
и Тя, дето четеше...
Ти ме откърми в Зората.
Слънцето пробождаше Синьото.
Това ми остана в душата.
Тихата радост... Амин да е!
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много хубаво... стиховете ти са урок по поезия..
вълнуващи, с душа и сърце написани...
респект и почитания, Зем... -
Скоро не бях чела твой стих, Зем
и ми стана много приятно, че пак си тук.
Напълних сетивата си с твоя стих,
много ми хареса!
Поздрави! -
Знаех си аз
, че не можеш дълго да траеш! Виж какъв светъл стих се е родил след такива Светли празници! И "тихичка" да е, ама да е Радост! Дай Боже!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Ти ме откърми през Пролет.
Аромат на цъфтяща градина.
Свеж и омаян за полет,
заедно с Отца и Сина.