6.08.2011 г., 22:39

Ти ме плени...

1.3K 0 0

Ти ме плени...

(по В. Кухарь)

Ти ме плени. Звънна със стих.
Твоят талант е върха на Изкуството.
Спеше Вулканът сънен и тих.
Бълбукаше в магмата Чувството.

Бях се наслушал на влюбеност... на лъжите... 
на клетвите в Кръста и на Безпътие...
Твоите думи са гръм във очите...
Не вярвах, че толко ще хлътна...

В моя живот запали пожар...
Зарязах го Поста... Загърбих иконите...
Пиша сега... Пиша, а жар
ръката, ума и краката ми гони...

Не искам днес на ръка да си гледам...
Ръката ми цяла е в белези, знаеш...
Колко остава, кажи, до Последното...
Имам ли още Мечта да мечтая?!

Твоите думи... Насън ги дочувам...
Те са отрова... Душата ми пият...
Те са Животът, дето лудува...
Те са Вълчица, в луната що вие...

Прости ми, за Бога, че днеска съм тих...
Изгубих си думите... Остана ми Чувството...
Ти ме плени... Звънна със стих...
Твойта душа е върха на Изкуството...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...