Ти ме спасяваш
Брегът е толкова далече,
че виждам го едва , eдва.
Силите ми свършват вече
и уморена спирам да греба.
Съзнавам че това е грешно,
но нямам сили да го променя.
Прощавам се със всичко днешно,
приемам с примирение това.
Предавам се , не мога вече,
отпускам двете си весла,
течението бавно ме влече
и отдалечава от света.
В миг чувам глас да ме зове:
-Хей ти не спирай,продължи!
Дошъл незнайно откъде,
но сила влива ми и в мен кънти.
Познавам този ясен тембър-
до мен звучал е дни наред.
Той правил е света ми ведър,
помагал ми е да вървя напред.
Започвам да греба неудържимо
и сякаш,че брега върви към мен.
Да , приближавам се усилено,
достигам го и той е покорен.
Оглеждам се и искам да кажа:
-Благодаря ,че ме спаси!
Благодаря ти много за куража
и за силата която вля ми ти.
Но няма никой покрай мене.
Сама съм аз на този бряг.
И ако тук сега те няма тебе,
отплавам за да те търся пак.
Но осъзнавам,че е сън това
и виждам те до мен да спиш.
Нашепваш нещичко в съня,
дори и там над мене бдиш.
Усмихвам се и леко те целувам
прошепвам:Мили мой, благодаря!
Прегръщам те спокойна и заспивам,
готова с обич и любов да те даря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
