Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
17 июн. 2006 г., 10:01

Ти ме спасяваш 

  Поэзия
805 0 9

   

Брегът е толкова далече,
че виждам го едва , eдва.
Силите ми свършват вече
и уморена спирам да греба.

Съзнавам че това е грешно,
но нямам сили да го променя.
Прощавам се със всичко днешно,
приемам с примирение това.

Предавам се , не мога вече,
отпускам  двете  си  весла,
течението бавно ме влече
и отдалечава  от света.

В миг чувам глас да ме зове:
-Хей ти не спирай,продължи!
Дошъл незнайно откъде,
но сила влива ми и в мен кънти.

Познавам този ясен тембър-
до мен звучал е дни наред.
Той правил е света ми ведър,
помагал ми е да вървя напред.

Започвам да греба неудържимо
и сякаш,че брега върви към мен.
Да , приближавам се усилено,
достигам го и той е покорен.

Оглеждам се и искам да кажа:
-Благодаря ,че  ме спаси!
Благодаря ти много за куража
и  за силата която вля ми ти.

Но няма никой покрай мене.
Сама съм аз на този  бряг.
И ако тук сега те няма тебе,
отплавам за да те търся пак.

Но осъзнавам,че е сън това
и виждам те до мен да спиш.
Нашепваш нещичко в съня,
дори и там над мене бдиш.

Усмихвам се и леко те целувам
прошепвам:Мили мой, благодаря!
Прегръщам те спокойна и заспивам,
готова с обич и любов да те даря.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??