За теб написах толкова красиви думи.
За тебе страдах, плаках и се молих.
Но пропаст зее вече помежду ни -
да я прескоча дълго аз се борих.
И в тази пропаст, с лъжи пропита,
остана спомен скъп за две души,
за любовта, която бавничко отлита,
за близостта, която разруши.
Всички клетви и цялата си нежност
на друга скоро ти ще подариш,
но няма пристан там и в сивата безбрежност
към отчаянието бавно ще вървиш. ...