За теб написах толкова красиви думи.

За тебе страдах, плаках и се молих.

Но пропаст зее вече помежду ни -

да я прескоча дълго аз се борих.

И в тази пропаст, с лъжи пропита,

остана спомен скъп за две души,

за любовта, която бавничко отлита,

за близостта, която разруши.

Всички клетви и цялата си нежност

на друга скоро ти ще подариш,

но няма пристан там и в сивата безбрежност

към отчаянието бавно ще вървиш.

Ще разбереш, че много си загубил.

Ще плачеш безутешно, ще боли.

Ще осъзнаеш колко много си се влюбил

в красивите ми, искрени очи.