22 may 2010, 19:58

Ти - минало

773 0 0

За теб написах толкова красиви думи.

За тебе страдах, плаках и се молих.

Но пропаст зее вече помежду ни -

да я прескоча дълго аз се борих.

 

И в тази пропаст, с лъжи пропита,

остана спомен скъп за две души,

за любовта, която бавничко отлита,

за близостта, която разруши.

 

Всички клетви и цялата си нежност

на друга скоро ти ще подариш,

но няма пристан там и в сивата безбрежност

към отчаянието бавно ще вървиш.

 

Ще разбереш, че много си загубил.

Ще плачеш безутешно, ще боли.

Ще осъзнаеш колко много си се влюбил

в красивите ми, искрени очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Дечевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....