Ти може би не знаеш, че липсваш ми сега,
че твоята усмивка ме радва най-много на света!
Ти може би не знаеш, че плаче моето сърце,
че тъжни са очите ми и дъжд от тях вали!
Ти може би не знаеш, че липсваш ми сега,
ти може би не знаеш - Обичам те, обичам те, обичам те...
А ти?
© Полина Томова Всички права запазени
Да се надяваме, че обектът на това откровение -който може би не знае какви душевни терзания вгорчават душата на лирическата героиня - в крайна сметка (след три повторения в прав текст) ще загрее, че тя го обича.
Директният въпрос в края показва, че на лирическата героиня и е писнало сърцето и да плаче без да знае за какво, и иска - сега и на момента - директен отговор без шикалкавене. така поставен, въпросът дава вузможност само за два отговора - или "да", или "не". Няма лабаво!