Ти можеш да...
само с мисли можеше да ме контролираш.
Или всяка твоя тайна сила,
използвала би за да ме провокираш?
Но ти можеш да ме владееш просто,
от думите ти ли личи,
как непрестанно ме дърпаш?
Разбирам, ако беше една магия -
да ме караш да се чувствам впечатлен.
Защото това трудно ще го скрия,
и не мога да се отърва от мен.
Но ти можеш да ме изненадаш
като дете с коледен подарък,
рядко подаряван всъщност.
Или ако беше поне знамение,
да знам как за теб да съм готов.
Вместо да си лунно затъмнение,
да си светлината, наречена любов.
Но ти можеш да си поне искра,
едно от многото, но нова,
палеща огъня във мен.
Ти можеш да направиш всичко,
не защото си някоя,
а защото просто вярвам в теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени