ти не разбираш...
ти нищо не разбра,
не се опита да погледнеш моята душа...
не се опита да разбереш сълзите,
и огъня който беше във очите...
не погледна ти сърцето,
не видя как витая из небето...
полетяла от мечти за таз любов,
и не достигна до тебе моя зов...
и спомням си как обвиняваше ме ти,
за всички твой лъжи,
но таз лъжа аз няма да простя,
когато ти ми каза,
че не вярваш в любовта....
лъжа било е всичко,
а виновната накрая бях все аз,
защото вярвах аз като дете
и мислех си за нас...
ти така и не разбра
собствените си грешки,
макара да бяха нечовешки....
наказа ме със любовта
и ме подтикна към смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
