19 нояб. 2006 г., 23:34

ти не разбираш...

Поэзия

937 0 4

ти нищо не разбра,
не се опита да погледнеш моята душа...
не се опита да разбереш сълзите,
и огъня който беше във очите...
не погледна ти сърцето,
не видя как витая из небето...
полетяла от мечти за таз любов,
и не достигна до тебе моя зов...
и спомням си как обвиняваше ме ти,
за всички твой лъжи,
но таз лъжа аз няма да простя,
когато ти ми каза,
че не вярваш в любовта....
лъжа било е всичко,
а виновната накрая бях все аз,
защото вярвах аз като дете
и мислех си за нас...
ти така и не разбра
собствените си грешки,
макара да бяха нечовешки....
наказа ме със любовта
и ме подтикна към смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vesyy (Весинцето без такава)

знам!но всеки избира пътя по който да върви!еми на мен не ми се върви вече,като знам че всичко ще се повтаря,няма смисъл!не го намирам никъде!

2006-11-20T10:59:03+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Веси, всеки е минал през това в даден момент от живота си. Това е част от живота ни мила. И в никакъв случай не бива да ни събаря!!!

2006-11-20T09:49:48+02:00
vesyy (Весинцето без такава)

може и да не си заслужава,но това е единствения път по който вече няма да боли!

2006-11-20T09:32:40+02:00
Dimi (Дими Фильова)

В никакъв случай не стигай до нея (смъртта). Не си заслужава!

2006-11-20T07:43:50+02:00