22.01.2008 г., 21:49 ч.

Ти не тръгвай да ме търсиш... 

  Поезия » Любовна
825 0 10

 

 

Ти не тръгвай да ме търсиш!

По склоновете заледени

затичва се денят ми.

Ръцете ми са побелели

от рината пъртина -

за да мина по земя,  

в която топлят се тревите.

От ноздрите на необяздени,

препускащи коне излиза пара.

Из гривите им се разпръсква среж

и "светлото" приижда на талази.

Боса от безпътие към теб,

от студа те пазя с длани.

Потребността ми да  съм твоя ме руши,

но от  болката в мене е красиво.

А... ти не тръгвай да ме търсиш!

Пази ме само в себе си!

Докато не почувстваш

как затоплена от слънцето,

целувам те и облъхвам с тяло!!!

 

 

 

 

 

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива поезия пишеш - чувствена! Поздрави!!!
  • Пишеш прекрасно...Поздравления!!!
  • Из гривите им се разпръсква среж

    и "светлото" приижда на талази.

    Боса от безпътие към теб,

    с длани от студа те пазя.
    Така като чели звучи по-добре, е ти си знаеш, иначе идеята ми харесва
  • Има Ви и това ми помага!
    Благодаря ,че ме четете!
  • Невероятно и трогващо!Прекрасен стих,който вълнува!Браво!
  • Потръпнах, Женина...
    ...Боса от безпътие към теб
    от студа те пазя с длани...
    прекрасен стих. с обич, мила Женина.
  • "Из гривите им се разпръсква среж

    и "светлото" приижда на талази.

    Боса от безпътие към теб,

    от студа те пазя с длани."

    !!!

  • Наистина докосваш, Жени!
    Поздравления!
  • "Но ти не тръгвай да ме търсиш!
    Пази ме само в себе си!"

    Това е!!! Поздравления, Женина!!!
  • Докосващ, страхотен стих!

    !!!!
    Боса от безпътие към теб,

    от студа те пазя с длани.

Предложения
: ??:??