Jan 22, 2008, 9:49 PM

Ти не тръгвай да ме търсиш... 

  Poetry » Love
847 0 10
Ти не тръгвай да ме търсиш!
По склоновете заледени
затичва се денят ми.
Ръцете ми са побелели
от рината пъртина -
за да мина по земя,
в която топлят се тревите.
От ноздрите на необяздени,
препускащи коне излиза пара.
Из гривите им се разпръсква среж
и "светлото" приижда на талази.
Боса от безпътие към теб, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова All rights reserved.

Random works
: ??:??