4.04.2012 г., 9:53

Ти не знаеш, враг мой

1K 0 0

Ти знаеш ли денем как страшно се боря,
след битка как обърсвам кървавий пот
и как безсилна на колене падам и се моля
утрешната схватка да скончи тоз живот!

Ти не знаеш за кръвта, която блика
иззад бронята метална,
когато я мечът ти с целувка привика –
целувка от обичта – пагубна, фатална!

За моите чести срещи със смъртта
ти оставаш тъй неосведомен,
защото тиха и няма е пръстта,
когато в нея си заровил жива мен.

Ти знаеш ли, че в същия огън, дето
приготвя се днес моят тежък меч,
нявга изгорих у мене детето,
за да се науча да понасям адската сеч.

Ти няма как да знаеш...
няма и да разбереш,
защото за живота ми нехаеш,
докато своя ятаган ковеш...

Ти вечер едва ли се молиш
на всеки твой познат бог
покой в сърцето си да сториш,
да избягаш от света си жесток.

Но аз, страшната, се моля...
защото нищо друго не мога
след битка да сторя,
когато неизбежна е съдбата ми строга.

Защото не знаеш колко е страшно
плътта ти гибелно да раздира
онзи, когото обичаш тъй страстно,
да те убива, а ти да не умираш!

Защо не загивам, когато уж съм умряла,
се питаш може би след всяко сражение.
Защо не залязвам и утрин наново съм изгряла
в зората на нащо безвремие...

Не умирам, защото ти тровиш плътта,
Така е непосилно да ме убиеш,
душата не можеш зарови в пръстта –
тя ме държи, нея не ще я затриеш.

Ти, о, Ти, враг мой непобедим,
ти не знаеш какво причиняваш-
как ме направима неразрушима,
а всъщност точно ти да ме разрушаваш.

Ти знаеш ли денем как страшно се с тебе боря,
как вечер със кървавий пот на чело,
на всеки познат бог се моля,
да погуби навеки всичко, дето нявга е било!

 

Меча оставям лице да опре във пръстта-
удряй, разкъсквай, убий ме отново,
аз знам, ще възкръсвам с чиста кръв заранта,
за да можеш да ме погубиш със нова отрова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Саси Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...