Ти, нощ, не страдай
Tи, нощ, раздрала своята дреха -
самотна ,тъжна ,уморена.
Защо сега не спиш, защо не си починеш?
Защо от болка стенеш наскърбена?
Махни от себе си тъгата
и погледни към светлината,
след теб тя идва,след тишината
се ражда музика,а от топлината
живот и радост-сноп лъчи.
Ти нощ не страдай,не плачи,
а дрехата си облечи.
Бъди очакваща и нежна.
И с радост посрещни
първите лъчи на утрото,което
разпръсква тишината и скръбта.
самотна ,тъжна ,уморена.
Защо сега не спиш, защо не си починеш?
Защо от болка стенеш наскърбена?
Махни от себе си тъгата
и погледни към светлината,
след теб тя идва,след тишината
се ражда музика,а от топлината
живот и радост-сноп лъчи.
Ти нощ не страдай,не плачи,
а дрехата си облечи.
Бъди очакваща и нежна.
И с радост посрещни
първите лъчи на утрото,което
разпръсква тишината и скръбта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
