ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
21.10.2015 г., 18:48 ч.

Ти нявга бил ли си на панаир? 

  Поезия » Друга
415 0 5

Ти нявга бил ли си на панаир?

 /пази детето в себе си/

 

Ти нявга бил ли си на панаира?
(когато въздухът е „скара бира”)
мамите ни с хубавите дрехи,
бащите ни в ръка по бира ,
а ти си въорежен с доспехи -

„пищак” със капси и рапира!


От филийката с кебапче-сокче пръска
в чашата - сироп от теменужки фъшка,
захарен памук на клечка,
хапва малка буболечка,
панделчицата и е поизкривена 
и тя е тооолкоз удивена!

 

Шарените кончета на въртележка,
и виенско колело отсреща,
нашите играят румба на мегдана,
татко е прихванал мама – 
музиката и танго подхвана!

 

На „синджирите” пищят кат’ бесни,
чуват се тук там пиянски песни,
Вихърът наднича на момите във полите,
а те са румени и са засмени -
прибират ги (не толкоз засрамени).

 

На стрелбището със пушкалата,
е и циганка с цигара във устата,
смигва ти със блясък хитричък в очите,
и ти си омагьосан от стрелбите!

 

Вече притъмнява във небето,
но в душата ти е топло, светло,
панаирът в друго село заминава,
но в душата детска панаирът продължава!

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко е хубаво, да се върнем поне за миг там,в щурия бяг на колелата,където смехът и вятърът се сливат в едно лудо надпреварване.Рени, добре че го написа!
  • Как ме върна в дните детски... И всичко беше наистина така, както си го описала.
  • Да, била съм.
    Върна ме в детството, Рени.
    Във Варна те бяха много шумни и по детски шарени.
    Описала си го по начин, по който ме накара да го преживея.
  • Превъзходно пряко описание на този панаир, а зад него стои една красива и тъжна символика на спомена. Наистина най-накрая оставаме затворени в един несвършващ спомен. Поздравление за способността ти да докосваш тъжните струни на душата, Рени! Тук считай, че съм те поздравил с песента на Лили Иванова "Панаири".
  • За помнене, помня го, ама като си тръгнеше панаирът, все ми беше много трудно да отговоря на въпроса на тати: "Що така, мили сине, спестовната ти касичка е толкова олекнала?" Как да му обясни човек, че едно левче на ден, хич, ама хич не стига да си начеша крастата на пустото му стрелбище. Пищовът и капсите, отделно...
Предложения
: ??:??