Ти нявга бил ли си на панаир?
Ти нявга бил ли си на панаир?
/пази детето в себе си/
Ти нявга бил ли си на панаира?
(когато въздухът е „скара бира”)
мамите ни с хубавите дрехи,
бащите ни в ръка по бира ,
а ти си въорежен с доспехи -
„пищак” със капси и рапира!
От филийката с кебапче-сокче пръска
в чашата - сироп от теменужки фъшка,
захарен памук на клечка,
хапва малка буболечка,
панделчицата и е поизкривена
и тя е тооолкоз удивена!
Шарените кончета на въртележка,
и виенско колело отсреща,
нашите играят румба на мегдана,
татко е прихванал мама –
музиката и танго подхвана!
На „синджирите” пищят кат’ бесни,
чуват се тук там пиянски песни,
Вихърът наднича на момите във полите,
а те са румени и са засмени -
прибират ги (не толкоз засрамени).
На стрелбището със пушкалата,
е и циганка с цигара във устата,
смигва ти със блясък хитричък в очите,
и ти си омагьосан от стрелбите!
Вече притъмнява във небето,
но в душата ти е топло, светло,
панаирът в друго село заминава,
но в душата детска панаирът продължава!
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
