14.08.2008 г., 10:07

Ти оставаш

755 0 7


Колко болка в сърцето се крие,
колко мъка в очите тая,
колко радост загубихме ние
за някаква чужда мечта.

И ме пусна така да си ида,
без да се бориш и без да ме спреш,
но какво ли вече да видя,
щом няма в кого глава да опреш.

Ти оставаш звездата висока,
но за жалост нямам криле,
но към теб ще ме води всяка посока...
Защо ли живота твойта любов ми отне?

                                     13. 04. 2008 г.
                                      09:12 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...