6.10.2013 г., 12:30

Ти прости

812 0 0

И колкото повече знам, че обичам,
колкото повече знам, че си ти,
толкова повече аз се отричам
и толкова повече мен ме боли!

Не искам да свършва, харесва ми, знаеш,

щом мрака върви с тишина,

и аз щом съм влюбен за нищо нехая,

единствено ти да си моя съдба!

Животът е кратък, затуй с теб ме срещна,

даряваш ти сила на мойте мечти,

единствена, силна и вечно гореща,

ти земните грешки мои прости.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилиан Примов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...