5.11.2008 г., 17:44 ч.

Ти русалка ли беше 

  Поезия » Любовна
768 0 5
         С движения  леки и плавни

ти дойде в съня ми -

                                 във звездната нощ,

отметна косите си буйни,

разпуснати волно

                                във златен разкош…

Ти тихо пристъпи и седна

усмихната, нежна,

                                 чаровна, добра,

със поглед изгарящ погледна

дълбоко във моята

                                 бедна душа.

Погали ми нежно косите

със  милваща, мека

                              и топла ръка,

докосна с устни очите

угаснали в болки -

                              във вечна тъга.

В сияйно кристалните - чисти,

в кафявите, бистри

                                 и честни очи -

разискрени, ярки, лъчисти -

аз виждах огньове

                               във трепет, в искри.

Красива и кръшна снагата

ухаеше сладко

                               на горски цветя.

Високо отгоре луната

огряла ти беше

                              сияйно лика.

Ти фея ли беше - не зная -

във тихата, звездна

                              и призрачна нощ,

или дивна русалка красива

с разпуснати волно

                               коси във разкош.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??