Ти русалка ли беше
С движения леки и плавни
ти дойде в съня ми -
във звездната нощ,
отметна косите си буйни,
разпуснати волно
във златен разкош…
Ти тихо пристъпи и седна
усмихната, нежна,
чаровна, добра,
със поглед изгарящ погледна
дълбоко във моята
бедна душа.
Погали ми нежно косите
със милваща, мека
и топла ръка,
докосна с устни очите
угаснали в болки -
във вечна тъга.
В сияйно кристалните - чисти,
в кафявите, бистри
и честни очи -
разискрени, ярки, лъчисти -
аз виждах огньове
във трепет, в искри.
Красива и кръшна снагата
ухаеше сладко
на горски цветя.
Високо отгоре луната
огряла ти беше
сияйно лика.
Ти фея ли беше - не зная -
във тихата, звездна
и призрачна нощ,
или дивна русалка красива
с разпуснати волно
коси във разкош.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
хареса ми.
