Ти сам дойде

3.01.2016 г., 14:19 ч.

Поезия » Любовна

340 1 6

Ти сам дойде

Не съм те викала, ти сам дойде,
нахлу със взлом и даже не попита,
разрови се в сърцето и откри,
че любовта във мен е още жива.

Заровена дълбоко, бездиханна,
изпаднала с години във несвяст,
изрови я нахално и ù каза:
- Излез, живей, това е твоят час!

Погледна те почти обезумяла,
изплашена от строгия ти глас,
тя толкова години беше спала
и нямаше над нея никой власт.

Не съм те викала, но ти дойде,
помете ме брутално, разпиля ме
и подари ми късче от небе
от твоето... не беше подаяние.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2016-01-05T13:42:53+02:00

И от мен поздравления и ЧНГ, Цвети!
nezemna (Неземна)

2016-01-05T13:17:50+02:00

Благодаря ви!!!
Izumrudkata (Катя)

2016-01-04T22:42:01+02:00

Хубав стих!Поздравления, Цвети!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-01-04T11:26:41+02:00

Силен стих, Цвети, като нахлуване с взлом в душата.
Честита Нова година! Много любов през нея ти желая!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-01-03T20:17:08+02:00

Струва ми се че любовта е винаги жива,дори забравена в някое ъгълче на Душата ни.Поздрав и от мен!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-01-03T17:30:18+02:00

Хареса ми. Замислих се за онова, което недовиждаме в себе си, докато сме заети да "заравяме" спомените. Хубаво е, че се намира кой да го види. Поздравявам те!